Ахтопол
Местоположение
Ахтопол e най-южният град по Българското Черноморие, отдалечен е на 17 км. северно от българо-турската граница (при с. Резово). Намира сe в Югоизточна България и административно е причислен към Община Царево, Област Бургас. Отстои на 460 км. югоизточно от столицата София и на 78км и 12 км от гр. Бургас и гр. Царево. Градчето граничи със селата: Варвара (на северозапад), Синеморец (на югоизток) и Бродилово (на запад).
Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море, в източното подножие на планината Странджа. Неговото землище е част от територията на Природен парк "Странджа". Доброто му местоположение, богатата природа, предлагаща съчетание от море, планина и тихи плажове, и изобилието от културно-исторически забележителности, благоприятстват да се развива като курортен център. Най-посещаван е северенния плаж, който се нарича "Лардиго", а в околността има и множество малки закътани заливчета, където търсещите спокойствие могат да намерят уединение. С население от около 1200 жители (данни от 2014 г.), днес Ахтопол е втория най-малък град по българското черноморско крайбрежие, след гр. Китен.
История
Макар и да е един от най-малките градове в България и по българското черноморско крайбрежие, Ахтопол има хилядолетна и изключително богата история. На места около днешния град са съществували селища още от новокаменната епоха (средата на V хил. пр. Хр.). Разкритите огромни количества металургични шлаки, като тези в м. "Сгуриите" край р. Резовска, подсказват, че Крайбрежна Странджа е заемала значимо място в праисторическия металодобив. Близкото "Граматиковско рудно поле" е един от най-древните рудодобивни центрове в света (4400-4200 г. пр. Хр.). Доказано е, че златото от Варненския енеолитен некропол (Култура Варна) е добито именно от тук. За периода от края на V хил. до II хил. пр. Хр. липсват данни за развитието на региона.
През желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Тракийското име на селището не е известно, но се знае, че по времето на цар Терес (515-464 г. пр. Хр.), то вече се е намирало в областта Салмюдес на Одриското царство. Съществува хипотеза, че тракийското селище е възникнало около т. нар. "Кула на тините" (Бургтинум). До IV в. пр. Хр. укреплението се е намирало в близост до брега, който след голямо земетресение е потънало и днес е под морските води. Правдоподобността на това предположение не е потвърдена с подводни проучвания. От тракийския период е и близката до Ахтопол кула, т. нар. "Оградената кула" (Аύλаίоuτείχος) край с. Синеморец, която била издигната на естествено възвишение до устието на р. Велека. Разкритите в близост до нея златно съкровище и монети на Котис I (384-360 г. пр. Хр.), позволяват да се определи, че тя е била част от имението (чифлика) на богат представител на елита от Одриското царство.
Една легенда, останала от някогашното гръцко население на Ахтопол, свързва основаването на града с древногръцкия бог Зевс: "Един от синовете на Зевс имал връзки с красива смъртна жена, която му дарила три прекрасни дъщери — Агата, Сиза и Виза. Като се научил за това, Зевс изгонил красавиците от подножието на Олимп и ги изпратил да се заселят в далечния Понтус (Черно море). Тук Виза построила крепостта Урдовиза (дн. Китен), Сиза основала Созопол, а Агата със своя любим Делфин съградили Агатополис. Тази легенда разбира се остава само в сферата на митологията и няма нищо общо с историческата истина.
Дори общоприетото становище, че Агатополис е основан от гръцки колонисти от Атина, никак не е правдоподобно. Евстати Вавевс в своята "История на Агатополис" (издадена на гръцки език в Ню Йорк през 1948 г.), освен на легендата, се основава и на монети с кукумявка на опакото и с надписи AГA, АГАΘ, АГАΘΟ, като приема, че тук е имало монетарница и са се секли монети. В действителност тези монети са сечени около 300 г. пр. Хр. в един малоазийски Агатоклеос, който няма нищо общо с тукашното селище, влизало по това време в Одриската държава и населено с траки. В произхода на името Агатополис наистина стои гръцкото "агата", което в превод означава "богатства, блага", т. е. "Град на благоденствието", но това име на селището се появява едва през средновековието, не се среща в нито една антична карта или източник.
Към края на II в. пр. Хр., когато тукашните земи попадат в тракийската стратегия Астика, започва да се появява активен селищен живот. Намерените в северния ахтополски залив бронзови монети на последната тракийска династия показват, че през I в. пр. Хр. тук е било издигнато укрепление. Крепостта влиза в провинция Тракия на Римската империя по времето на император Клавдий (41-54 г. сл. Хр.). През следващите два века на мир и благоденствие Агатопол придобива градски вид. Отново се разработили рудните богатства на Странджа - рудодобивът и металургията обхванали и Малкотърновското рудно поле, при което тукашното селище трябва де е имало функциите на ключов пункт.
Откритите артефакти (монети и др.) в околността на Ахтопол говорят, че към средата на III в. градът запада в стопанско отношение. Причините за това могат да се търсят като в готските набези, така и в мащабното земетресение от 262 г. След административната реформа от началото на IV в. при император Константин Велики, Ахтопол попада в провинция Хемимонт с главен град Адрианопол, към Източната Римска империя (Византия). Така от затънтено градче в провинция Тракия той се оказва в обкръжението на столицата Константинопол. От тук насетне, снабдявайки със суровини и продоволствия столицата, градът започва да просперира. Археологическите проучвания сочат, че Ахтопол е укрепен с нови масивни крепостни стени през времето на управление на император Юстин I (518-527 г.).
През средновековието Ахтопол се е намирал на границата между българската държава и Византия и минавал ту в български, ту във византийски ръце. Надпис на кан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му. Агатопол е включен специално в клаузите на 30-годишния мирен договор при кан Омуртаг от 815 г. и остава в пределите на България до 971 г. По-късно е превзет от цар Тодор Светослав, през 1304 г. След смъртта на Георги ІІ Тертер през 1322г. и края на Тертеровата династия, Агатопол минал във византийски ръце. В началото на царуването на Иван Александър (1331г.), след битката при Русокастро на 18 юли 1332 г., заедно с цялото Южно Черноморие, градът влиза отново в пределите на Второто Българско царство. През XII в. за град под името Агатубулиспише арабския географ Идриси (1100 г. – 1165г.).
Ахтопол, заедно с други селища по западното Черноморско крайбрежие, придобива най-голямо значение през XIII-XIV в., тъй като става една от последните суровинни бази на Константинопол, който вече започнал да губи малоазийските си области. През тази епоха Агатополис се оказва в центъра на т. нар. "Война на проливите" (за контрол над корабоплаването и търговията в Черно море) между италианските градове-републики Генуа и Венеция, в която отчасти взимат участие България и Византия (Латинската империя). В резултат на това съперничество, през 1352 г., заедно със пристанищата по Странджанското крайбрежие, Агатополис е превзет от генуазкия адмирал ПаганиноДория. Наложени били тежки контрибуции, а по-голяма част от местното население бива пленена. Ахтопол се предава без бой, като успява да се откупи за 1000 златни перпера (на Урдовиза били поискани колосалните 10 000 перпера). След установената хегемония на Генуа, България става неин партньор, в резултат на което получава компенсация - Агатопол, заедно с Василико, Урдовиза и Созопол, са включени в пределите на Търновското царство. Но това не продължило за дълго, през есента на 1366 г. граф Амедей VI Савойски подложил на двумесечна обсада Агатопол и през март 1367г. успял да го превземе и предаде на ромеите.
Античният, а по-късно и средновековния град се е намирал на най-високото място на полуострова, където и до днес са запазени части от крепостната стена (на места достигащи 8 м височина и 3,5 м ширина).
За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 г. султан Сюлейман Челеби, го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града по османско робство става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и почти всички градове на Черноморието. Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което бива обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници (ако се съди по местния гръцки диалект).
През следващите столетия Ахтопол отново се въздига, османските завоеватели потвърждават статута му на град с важно пристанище, чрез което да се изнасят храни и суровини за столицата на новата империя – Истанбул (преименувания Константинопол). През 1498 г., според един турски документ за търговията със сол, в Агатопол са живели 158 семейства. Тогава градът е бил център на нахия (община) в кааза (околия) Анхиало, в която влизали 12 села. Когато през XVII в. от тук минава турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули е наречен "разрушена крепост". Служещият в австрийското посолство в Цариград Венцел фон Броняр, който при пътуване за Виена по море през 1786 г. слязъл в градчето, то брояло над 200 къщи, чието християнско население се занимавало с извозване и препращане на дървен строителен материал от странджанските гори със собствени кораби до Цариград и околните градове. Според Г. Енехолм през 1829 г. Агатопол има 310 къщи, а през 1845 г. френският пътешественик Ксавие д‘Омер фон Хел е преброил 600 къщи.
През турското владичество на Балканите Ахтопол е бил твърде оживена "касаба" с главно занятие риболовство, но жителите му се занимавали и с пиратство.
Ахтопол е освободен от османско робство на 3 март 1878 г. (Санстефанския мирен договор), но не за дълго, тъй като още през лятото на същата година, по силата на Берлинския договор, градчето се връща отново в пределите на Османската империя.
По време на Преображенското въстание в 1903 г. Агатопол все още бил казалийски център и наброявал 400 къщи. До Балканската война (1912г.) в удобното Агатополско пристанище домували много лодки и гражданите му имали 45 кораба. Между тях имало 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. Те плавали не само в Черно море -маршрутите им достигали чак Беломорските и Средиземноморските пристанища. За сезонния лов на паламуд, турук и скумрия ахтополци разполагали с 16 аламана. Окончателното освобождаване на града от почти петвековното робство настъпва през септември 1913 г.
След Балканските войни в 1914 г. гръцкото население напуснало Ахтопол и тук се заселили източнотракийски българи - бежанци от Бунархисар, Яна, Виза, Сереген, Чонгара, Блаца, Бунар Хисар, Малък Самоков и др. Съгласно преброяването от 1915 г. в Ахтопол са се установили над 100 български рода от по едно до пет семейства. Въпреки че българските бежанци били земеделци и скотовъдци, и попаднали в една непривична за тях среда, те бързо успели да се адаптират, като усвоили добре риболовството, корабостроенето, търговията и др. През 1927 г. новите ахтополци се организират в печелившата горска кооперация "Гранит", а през 1930 г. и в Риболовна кооперация, преименува по късно на Цар Борис III, а с реализираните печалби закупуват транспортния кораб "Перун".
Ахтопол е сполетян от голяма трагедия през октомври 1918 г., когато стихиен пожар го унищожава почти изцяло. Само за една нощ градът е изпепелен. Огнената стихия не пощадява и голямата митрополитска църква "Успение Богородично", която се извисявала на най-високата част на носа. Оцелели едва тридесетина къщи, църквата "Възнесение Господне" от 1796 г. и частично манастирската църква "Свети Яни" ("Св. Йоан Предтеча"). През последвалата тежка зима, от глад и болести умират 51 души.
Въпреки споменатите трудности и перипети в миналото, невероятната местна природа и наличието на забележителни културно-исторически и археологически паметници, очертават една добра перспектива за бъдещото развитие на града.