A- A+ A
Община Царево
Официален сайт

Историческа справка за град Царево


Днешният град Царево /в миналото Василико, Мичурин /лежи на западния бряг на Черно море, разположен в красив и удобен залив, заливът в който е изградено днешното пристанище на Царево. То се простира между нос Кастро (от кастра-крепост) на юг и нос Лимнос ( от гръцкото лимнос-пристанище) на север. Тук на две стари морски тераси, които стръмно се извисяват над морското равнище и са формирани в геологическата епоха миоцен, се е ширнало днешно Царево.
Първите сведения за Василику (Василико) датират от втората половина на XII век достигнали до нас от арабския учен и пътешественик Абу Абдулах Мохамед ал Шериф ел Идриси. Той споменава Василико в книгата си „Развлечения на копнеещия да преброди страните“ , пътувайки през 1153 г. по черноморския бряг. Авторът само споменава името на града без да дава някаква характеристика за населението му. Друг пътешественик Евлия Челеби през 1662г. описва пристанище и малка крепост, която именува „Басилико Бургас“. Ако превода е точен, то в оригинала сигурно се говори за крепостно селище.
През 1786 г. австрийският дипломат Венцел фон Броняр пътува по море на север от Цариград. В своя дневник той изброява и описва крепостите и населените места по западния бряг на Черно море. Между тях се среща и името на Василико, като отбелязва, че е град с удобно пристанище и великолепно местоположение.
Полковник Г. Енехолм, служащ в генералния щаб на Петербург по време на Руско-турската война 1828-1829г. разказва, че през тази война руските войски превземат редица черноморски градове, между които и Василико. Същия автор съобщава, че жителите му се занимават с корабоплаване и риболов.
В периода на Османското владичество град Василико е касаба-пазар, търговски център за голяма част от странджанското население. Тук е имало едри търговци, хюкюмат -турска администрация , телеграф, магазини, кафенета.
Кога и как е заселено Василико? Засега по този въпрос няма точни данни. Видно е че за да стане ясно е необходимо по-задълбочено научно изследване. През 1882 година града е опожарен. Остават около 20-30 къщи и църквата „Успение Богородично“ . Еснафа и по-богатите василиковци се заселват в северната част на залива, като формират Ново Василико. Важно политическо събитие по време на османското владичество е избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава, към 1903г. градът брои около 180 къщи. Василико е главен военен център на турските войски в този район. На 18 август в полунощ четата на Михаил Герджиков навлиза в града и след няколко часа е прочистен До вечерта във Василико не остава нито един турчин. Следва поражение и въстанието е удавено в кръв. Турските власти отново заемат Василико.
По време на Балканските войни- 1912-1913г. Град Василико е освободен отново от четата на Михаил Герджиков. Доброволното опълчение, ръководено от легендарния войвода, влиза в града като авангард на Трета българска армия под командването на генерал Радко Димитриев. По силата на Цариградския мирен договор от 29.09.1913г. Василиковско е включено в пределите на Царство България.
Няколко месеца по-късно през средата на м. юли 1914г. се започва разселване на гръцкото население от крайбрежието, а в техните къщи и имоти властите настаняват източно-тракийски преселници в по-голямата си част от с. Пенека (сега Кюмюркьой) и с. Урумбегли (сега –Исламбейли). През 1934г. Градът брои 3969 жители, а през 1980г. около 5100.
Голяма роля за развитието на икономиката в града изиграва откритото на 01.08.1937г. от Н.В.Цар Борис III третото по големина по това време пристанище в България., през което се изнасят дърва и дървен материал, дървени въглища, кожи, вълна, зърно и др., които намират широк пазар в Турция и други страни по Средиземноморието.
С Указ 191 от 22.04.1950г. новата тоталитарна власт отне чистото българско име Царево и го нарече Мичурин.
След 9-то майския преврат в България през 1934 г., с министерска заповед №2820 от 14.08.1934г. града се преименува от Василико в българското му съответствие Царево.  


‹ Назад

За общината
Предстоящи събития