Храмът е другия от двата най-големи селски църкви в Странджа планина. Тя е трикорабна, триабсидна псевдобазилика, с открит притвор. Над южната част на притвора се издига дървената ѝ камбанария. Колоните, които разделят централния от страничните кораби са дървени, а капителите са с йонийски волуги.
Стария храм е разрушен по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), а градежа на новата сграда започва около 1906 г. Построена е от майстор Яни, с дарения на местното гръцко население. През 1909 г. е осветена на „Св. Св. Константин и Елена“.
След 1930 г. храмът е преименуван на светите равноапостолни братя Св. Св. Кирил и Методий.
Сегашния иконостас е резбован през 1908 г. от един от последните резбари на Странджа – Пандил. Иконите са дело на Георги Полизоидис. Богатата сбирка от икони съхранява образци от XVII в.
Към църквата, през 1925 г., е открито първото българско училище в селото, което се е помещавало в Дундовата къща. Къщата носи името на Михаил Дундос, който е най-богатия гръцки търговец, живял в с. Кости до 1913 г.

‹ Назад