Църквата е изградена в източния край на града, със средства на богатите гръцки родове живели в Ахтопол – Герасимос и Водоцидис. Тя е еднокорабна, едноабсидна, с размери 17 м. х 7 м. и височина 2.30 м.  Пространството е било  разделено на две – мъжка част до олтара и женска част в дъното на храма, отделени с преграда.
Осветлението е ставало през пет отвора в тавана. Не се знае точната дата на изграждането на църквата. В абсидата е запазен надпис: „Небесният свод над тебе бе направен в година 1796, 17 ноември. Изписана бе настоящата (стенопис) чрез спомоществуванието на ..Ма Вари..(?)..и чрез иждиванието на преблагочестивите христяни в Ахтопол“.
Датата най-вероятно говори за изписването на самите стенописи, а не за изграждането на храма. Стенописите са дело на  ахтополските майстори – Манол и Георги Зограф. Първият български свещеник, който служи в църквата е поп Стамат Райков – революционер и просветител /1915 г. -1935 г./.
Храмът оцелява след големия пожар в Ахтопол през 1918 г. През 1980 г. храмът е реставриран.

‹ Назад